Марго Микрова беше жена на средна възраст с прошарена коса, винаги небоядисана, но с изряден маникюр. От първия си брак имаше дъщеря – слабичката Цуцка. В училище й викаха Цуцка Кокала, защото хем приличаше на скелет, хем упорито отказваше да яде каквото и да било. Ала Марго си я обичаше. Бащата на Цуцка от години бе в чужбина на работа и пращаше редовно парички на двете нежни създания – да си купят я дрешка, я обувки, я нещо друго… Тримата се чуваха по телефона. И винаги разговорът беше един и същ:

-Как сте, миличка?

-Добре, тати. Ти?

-И аз. Работя.

-Кога ще пратиш пари?

Всеки път, когато главата на семейство Микрови чуеше този въпрос, сърцето му бащино трепваше, защото чувстваше, че присъствието в живота на двете му хубостници е само формално и се измерва с пари. Мъжът на Марго наистина взимаше добра надница, но с цената на много труд, къртовски товар. Работеше като строител в Италия и се трепеше всеки ден като пес. Спеше на общежитие с още трима свои колеги в стая. Над леглото си държеше снимка на Цуцка, а в портмонето бе прибрал от дълго време паспортна снимка на жена си – от младите години. С пожелание, дата и следи от червило.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО ТУК!