Вече петнайсетина минути чаках тролейбуса. Започвах да се изнервям, защото щях да закъснея за работа. Всъщност и без това го правех винаги. Чакането обаче ме изкарваше извън релси. Дерайлирах в море от нерви. Започнах да си такувам с крак, докато чакащите с мен пенсионери ме гледаха странно. Тролейбусната спирка беше отрупана с хора. Имах чувството, че всички те ме гледат. Срещнах очите на няколко души на преклонна възраст. Имаше известна доза наглост в погледите им. Или по-право е да кажа завист. Това бяха погледи на огорчени от живота хора, които искат и мен да дръпнат в кълбото от злоба и ежедневни грижи. Може би ги дразнеше младостта ми. Дали не съжаляваха за нещо непостигнато? Дали не бяха изживели живота си без да намерят и осъществят своята Истина? Тези хора бяха като сакати хиени, които хем искат да ме докопат жив, хем животът им е начукал канчетата до такава степен, че сами не вярват в себе си. Не вярват в нищо. Процесът на дишането и издишането е останал последната им крепост, която също се клати всеки ден, но успяват да я задържат с по една шепичка хапчета.

Нещо заскърца ужасно. Звучеше като далечен келтски рог. Сякаш започваше война. Видях тролейбуса да се приближава. Поклащаше се като дебел великан на пътното платно и издаваше този странен гърлен звук. Рояк от хора се струпа около спирката. Напираха, бутаха се, всеки искаше да мине първи. Никой нямаше намерение да дава място дори на инвалид. Великанското синьо возило спря и всичко утихна. Мир и спокойствие. Но само за момент. С отварянето на вратите всички хиени се впуснаха към него. Като че ги дърпаше с магнит. Аз също се набутах. След миг вратите се затвориха и потеглихме.

Усетих ужасната миризма на десетки дезодоранти. Потните жлези на хората около мен също отделяха различен мирис. Почувствах се като на селски пазар, който се провежда веднъж на три месеца и сега всички селяни бяха излезли да си купят нещо.

Спрях да мисля за момент. Вътрешно се ядосвах, че не тръгнах пеша. Заслушах се. Чуваха се някакви нетипични звуци за градския транспорт. Хората, които бяха при мен отзад, надигаха глави, за да видят какво се случва. Беше някаква мелодия. Изведнъж всичко ми се изясни. Един от онези бездарни улични музиканти е влязъл и проси пари. В следващия миг обаче потреперах. Мелодията докосна сърцето ми. Беше някакво българско хоро. Акордите ме хванаха за ръка, политнах с тях извън возилото. Видях се на една широка зелена поляна някъде в Балкана. Около мен имаше стотици хора, седящи на земята. На длъж беше постлана една прекрасна черга, върху която имаше богати блюда. Бях се хванал на хорото с момци и девойки. Изведнъж се сепнах. Чух отново някакво странно скърцане. Този гигант ще се разпадне, помислих си. Спряхме на следващата спирка. Това бе удобен момент да тръгна към музиканта. Проправих си път с ръка. Бутах се, щипех, ръгах в ребрата. След секунди се озовах пред човека, който ме изпрати в бленувания преди малко Балкан. В очите му се четеше гениалната лудост на великия творец. Веждите му бяха разрошени и гъсти. От главата му стърчаха няколко бели косъма. Носът му беше изкривен и мръсен. По цялото лице личеше живот на бездомник. Опитаваше се да припява нещо с изкривената си уста, от която се подаваше един крив зъб. В скута си държеше голям акордеон. С хиляди кръгли копченца по него. С позлатени орнаменти, завъртени плетеници. Шарени цветове, издаващи отминала слава, пропилени пари и изгубен живот. Беше сух, но лицето му бе подпухнало от немотия. Пред него имаше едно вехто кепе, в което се мъдреше една монета от 50 ст. Акордеонистът седеше на една от седалките. Може би това подразни част от спътниците. Наричаха го луд, безумец, клошар, просяк... Не спираха да го обиждат и да му се подиграват. Изведнъж човекът стана. Тролейбусът спря и той слезе. Видях го през прозореца как махна няколко пъти с ръка и напсува Вселената.

-   - За просия съм застанал! НЕБЛАГОДАРНИЦИ! – кресна високо и неразбираемо музикантът.

Лицето му беше почервеняло. Последното нещо, което видях от него, бяха очите му. Очи на ядосан старец, чиято воля е прекършена. На челото му пишеше: БЕЗИЗХОДИЦА.   

поздравления! :)

чуствам срам!

Късно чета тези твой неща и нека дори да те обидя те съжалих.Ти не си за сегашното време.Така виждах аз света на твоите години .И се провалих.Имах всички дадености ,които не бяха нужни на обществото.Затова влизай в чурупката от време на време -помага.

kT0ESB , [url=http://skqmgiwfwlor.com/]skqmgiwfwlor[/url], [link=http://jvoewlrizszi.com/]jvoewlrizszi[/link], http://ulaqykkzsceb.com/

Z0bk25 , [url=http://vwgwqecwzezd.com/]vwgwqecwzezd[/url], [link=http://ffnbmyvhaayc.com/]ffnbmyvhaayc[/link], http://pqohlrwvgfza.com/

kCfApy <a href="http://mqqasxrutrtu.com/">mqqasxrutrtu</a>

x0dKNa <a href="http://wnruzcqwnroq.com/">wnruzcqwnroq</a>

shO9Tx , [url=http://bstnerkihecq.com/]bstnerkihecq[/url], [link=http://ejpwfgfiqvrb.com/]ejpwfgfiqvrb[/link], http://ltfpdptzpziq.com/

AtkZNS , [url=http://idmzyqgzitjc.com/]idmzyqgzitjc[/url], [link=http://uyyrpfelklgo.com/]uyyrpfelklgo[/link], http://hfqtpzizbegk.com/