Приеха Райничка в градската болница малко преди полунощ. Сви я стомах към десет часа същата вечер и едва близо час след това тя се реши да повикат Бърза помощ. Мъжът й Стоил бе с нея непрекъснато – през целия неделен ден те оправяха скромната си къща в село Бранник (това впрочем се беше превърнало в традиция за тях в този ден от седмицата), после проспаха целия следобед, а вечерта заедно сготвиха и се нахраниха. Когато на Райничка й стана лошо, мъжът й не само повика линейката, а и през цялото време се опитваше да я успокои. Накрая се качи при нея напът към градчето. За кураж и собствено успокоение.
Докато влизаха в спешния кабинет, Стоил държеше ръката на жена си. Този негов жест като че ли беше излишен, защото придаваше ненужен драматизъм на ситуацията. Вкараха я в една стая, а той седна отпред да изчака. Замисли се, че би искал да я види тук по друг повод – да ражда. Сега обаче се чудеше дали жена му е добре. Потеше се обилно и кичурите му коса, падащи на челото, се намокряха и сплъстяваха, правейки цвета й тъмно рус.
А вътре младата жена вече се пооправяше – чувстваше, че е по-добре, а вниманието на медиците отделно й доставяше удоволствие. Тя дори започна да се шегува с тях, макар все още да усещаше болките в корема, заради които бе тук.
-Какво сте яли, госпожо? – попита дебелият докторм, зад чийто очила се криеха малки бързи очички, постоянно бягащи и без блясък.
-Сутринта хапнах препечени филийки с мед, след това пих мляко и кафе. На обяд направих супа, а за вечеря набрахме зеленчуци от градината и ги изпържихме – отвърна Райна.
-От това ще да е – рече лекарят.
И тъкмо да добави, че няма страшно, когато в миг реши, че ще я остави да нощува в болницата за по-безопасно.
На Райничка нищо й нямаше. Дори линейката беше излишна. Мъжът й се изплаши повече от самата нея, макар че това не беше естествено за мускулестото му грамадно тяло. Докторът от своя страна я хареса. Пожела си да я гледа цяла нощ, докато спи в отделението. Рядко докарваха при него млади жени. Обикновено пациентите му бяха на преклонна възрасти той се отегчаваше от тях – едни и същи болежки, едни и същи оплаквания и страхове. Постоянно гледаше кривите лица на обезверените пенсионери, а така му се искаше да поприказва с някоя млада дама като Райничка. Хареса лицето й и нежността, с която отваряше ягодовите си устни.
-Искам да ви оставя тази нощ тук. Страхувам се за вас – престори се той.
Лекарят дежуреше цяла нощ и по стар навик наглеждаше пациентите отвреме-навреме. Познаваше себе си, че не може да заспи от стрес, който сам си създаваше, и обикаляше през всичките си нощни смени по стаите на болните. Проверяваше, гледаше, следеше, добавяйки ненужна важност на притесненията си.
-Добре. Кажете на мъжа ми – заяви Райничка с равнодушен глас.
Една сестра с вързана коса изтича до чакащия Стоил. Той беше повлиян от филмите, дето беше изгледал със съпругата си на село. Представяше си как лоши неща се случват, как съдбата я отнема от него и я праща на небето.
Като видя сестрата, той скочи.
-Какво е? Как е? – запита той.
-Ще остане да преспи при нас. Утре към обяд елате да я приберете.
На Стоил му стана неприятно.
-Може ли да я видя?
Сестрата кимна, отиде до стаята, където бяха докторът и Райна, и след малко кимна към русокосия мъжага.
Той влезе в стаята, видя я да лежи и веднага се хвърли в прегръдките й.
-Спокойно, миличък. Няма страшно. Утре да дойдеш да ме вземеш. Аз съм добре, но д-р Архангелов реши да ме остави, за да не стане нещо – почти прошепна красивата Райна.
Двамата се целунаха, карайки д-р Архангелов да погледне гузно в земята.
-Утре ще дойда, мила. Отрано. Обичам те, не забравяй – усмихна се през сълзи Стоил.
-И аз те обичам – добави Райна на свой ред.
Едрият мъж на Райна си хвана такси и се прибра на село. Седна да изпие две ракии, които да го приспят на момента, и легна на долния етаж, където телевизор нямаше. Искаше да се усамоти и да помисли какво ще стане. Но вместо да мисли, ракията подейства скоростно и той заспа с дрехите незавит.
През това време в болницата вече настаняваха Райна в отделението, където щеше да преспи. Архангелов вътрешно се радваше, че ще наблюдава в следващата половина от денонощието ангелското бяло и чисто лице на пациентката си. А тя наистина беше като кукла – с изписани черни вежди, с бисерно кафяви очи, с къдрава черна коса. И въпреки необикновено женствения си и нежен вид, Райна беше обикновена жена от провинцията. Тя нямаше висше образование, нито работеше. Със Стоил се бяха взели преди няколко години, но все още търсеха себе си. В живота. Той работеше много, докато тя се грижеше за домакинството. Сега тази домакиня, която не само, че беше най-красива в селото, а и може би в града, се натъжаваше, че ще остане сама. Хич и не подозираше как д-р Архангелов планира да бди над нея.
Сестрата я настани до прозореца. В стаята имаше още трима души – една жена малко по-възрастна от нея, както и двама старци, непрестанно охкащи и оплакващи се. Те бяха недоволни, че тази нощ ще спят тук. Отвращаваха ги най-вече твърдите възглавници. Сестрата обясни на четиримата болни, че ще мине с доктора на визитация рано сутринта. Искаше й се да не минава, а да спи, но знаеше, че хората имат нужда от нея. През целия си двадесет годишен трудов стаж тя не запомни нито едно име на пациент. Почти не помнеше и лицата им. Водеше си списък на леглата и стаите – кой къде е, кога какво трябва да бъде направено, в какви дози да бие инжекции. Хората при нея бяха цифри, болестите им – статистика.
-Ще ви наблюдаваме. Спете спокойно – каза с досада сестрата на излизане.
Загасиха осветлението и стъпките на медицинския персонал отекнаха в коридора, докато накрая изчезнаха. Стана тихо и тъмно. Обстановка, в която старците спряха да пъшкат, вече спокойни. А двете жени – красавицата на Стоил и другата, която първата завари там – ококорено гледаха в тъмното.
-Спите ли? – започна Райна.
-Не – почти се изкикоти жената до нея.
-Какво ви е? Защо сте тук?
-Криза със сърцето. И аз не знам. Изтръпнах, припаднах, а после се озовах тук. Дъщеря ми сигурно още е в коридора. Тя много се притесняваше – каза в тъмното госпожата – Не я пускат обаче.
-Аз съм Райна и ме оставиха тук, защото ме боли корем.
-И аз съм Райна! Приятно ми е да се запознаем, въпреки че не е приятен поводът.
Двете жени се заговориха за живота и се сближиха бързо. Може би заради имената, може би просто защото си допаднаха, те се опознаха за близо час толкова, че и двете имаха чувството, че са приятелки от няколко години. Накрая на разговора, който изчерпа всички лични теми, Стоиловата жена помоли новата си приятелка Райна да разменят леглата си, защото й духа от прозореца. Страх я било да не настине, за да не притесни пак мъжа си.
Съвсем забравили, че са в болница, те се смениха. Не знаеха за навиците на сестрата, която ги обслужваше – че не ги помни, че не я интересува нищо, освен по-бързо да свърши смяната й и да си ходи вкъщи, където да решава кръстословици и да гледа телевизия с втория си мъж.
В 3:30 ч. след полунощ влезе същата сестра с инжекция за Райна, която бе приета със сърдечна недостатъчност още преди Райна със стомашните болки. Жената с престилката се приближи до съпругата на Стоил, побутна я по задължение и попита:
-Ти си Райна, нали?
-Да.
-Забравих да ти ударя инжекцията, когато те приехме.
Райна заголи бедрото си, сестрата натърка със спирт и забоде в нежната й кожа острата и тънка игла. Инжектира лекарството, зави я и излезе.
След половин час д-р Архангелов мина за първи път. Пациентите спяха. Той се загледа в лицето на Райна, която нарочно остави в болницата, за да й се любува, и си представяше как тя е негова жена. Архангелов беше отворил вратата към коридора, за да влиза светлина в стаята, но не беше пуснал осветлението над главите на пациентите, за да не ги събуди.
Лицето на неговата любимка му се струваше малко бледо. Не му и минаваше на ум, че е станала ужасна грешка и това, което гледа в момента не е прекрасна жена, а е труп на прекрасна жена, починала в следствие на нечия грешка.
Архангелов стана и си излезе. След половин час пак мина. Представяше си други неща. Започваше да се влюбва или поне така си въобразяваше. Търсеше как да разнообрази дежурството си с втълпявания като това. До сутринта мина още няколко пъти.
Слънцето го завари на неговия компютър да гледа филм. Сестрата с грешната инжекция беше заспала, а Стоил в този миг се събуждаше на село рошав и усмихнат, виждайки, че е спал с дрехите. Той стана от леглото, пооправи се, хапна и изпи една чаша кафе. Набързо излезе, запали колата и отпраши към града.
Дойде време за визитацията на д-р Архангелов. Всички пациенти в стаята на Райничките бяха будни. Освен съпругата на Стоил. Тя няколко часа беше във вечен покой. Инжекцията я беше убила почти веднага, след като й я биха. Мъжът й почти бе стигнал до болницата. Искаше да я приеме обратно с усмивка и целувка. За ракията, разбира се, нямаше да й каже.
Д-р Архангелов влезе в стаята на болните заедно със сестрата на редовната си визитация. Видя бледия вид на Райна, която шпионираше цяла нощ, видя, че тя не беше променила позата си – все така на една страна лежеше, върху ръката си, отпусната и неподвижна. Дебелият доктор осъзна, че нещо лошо се е случило. Всъщност – най-лошото. Той се вцепени на вратата и сякаш си глътна езика.
Всеки казва - ок, да, става, ок, добре е.
И все пак съм сигурен, че има неща, които не ви допадат. Споделете ги, за да ги оправя натам.
Разказът не е от лиричните, описателни. Вземете предвид, че нещата са стегнати, оголени дори.
Другото?
Нещо неестествно има ли?
Всяко мнение е субективно, разбира се. Но искам да чуя нещо отрицателно.
05.11.2009 16:58
Всеки казва - ок, да, става, ок, добре е.
И все пак съм сигурен, че има неща, които не ви допадат. Споделете ги, за да ги оправя натам.
Разказът не е от лиричните, описателни. Вземете предвид, че нещата са стегнати, оголени дори.
Другото?
Нещо неестествно има ли?
Всяко мнение е субективно, разбира се. Но искам да чуя нещо отрицателно.
Аз също много обичам да ме критикуват, затова ето:
1. мъже и жени са в една стая?
2. "А вътре младата жена вече се пооправяше" - дай друг глагол :)
3."Забравих да ти ударя инжекцията, когато те приехме." - не звучи професионално, въпреки, че твоята сестра също не е голяма професионалистка ;)
2." Архангелов стана и си излезе" - ако беше седнал, нали щеше да разбере, че е мъртва? А и лекарите при лежащо болните принципно не присядат по леглата ;)
4. "това, което гледа в момента не е прекрасна жена, а е труп на прекрасна жена, починала в следствие на нечия грешка." - това ...го оправи;) Много хард ми идва тоя "труп", не се връзва.
5. Не съкращавай д-р.
Нещата, които ми харесаха, са много повече:)
Поздрави и не се сърди.
13.11.2009 21:57
23.05.2011 18:08
23.05.2011 18:12
23.05.2011 18:27
27.05.2011 14:13
27.05.2011 15:57
27.05.2011 15:59
30.05.2011 17:16
30.05.2011 19:12
30.05.2011 19:16
30.05.2011 19:41
30.05.2011 20:01