Преяждането преди Раждането

Всичко вече е достатъчно красиво, за да започне подготовката за Рождеството. Сняг падна дори. Включили сме шарените лампички и чакаме да наредим богатата трапеза. На Бъдни вечер – с постни ястия, на следващия ден - с колкото можем по-месни. Виното е готово от месец време, а прасенцата ги чака ножът.

С една дума: идилия. Идилията около Раждането, следвана неотлъчно от Преяждането.

Раждането е особен процес: генетичната информация на нашите побратя – земляните – се възпроизвежда в нова човешка форма, носеща божествения характер на чудото. Магия и случайност има в тази закономерност. Като при играта на табла – има значение с каква сила ще хвърлиш зара, под какъв ъгъл и т.н. При раждането в материята влиза Духът, за да осигури първия плач (който подсигурява поне още 2 – на родителите); в новото нахлува вечното, за да впише една бройка в милиардния регистър на разклатената безкрайност, наречена човешка цивилизация. Всяко раждане, дори Раждането (с главната имам в предвид Рождеството) е предшествано и последващо от преяждане.

Преяждането е особен процес: неопределено количество материя се поглъща (буквално) в друга материя, ограничена откъм възможности... Натрупва се и се пренатрупва, докато не се натрупа и пренатрупа.

“Наядох се на тупан”, казва народът.

Преяждането и Раждането (Рождество Христово) за нас българите са особено специални. Сякаш на Бъдни вечер и Коледа в нас се отприщва някакво чудовище, което е гладувало цяла година. Тук само споменаваме жаждата като нужда. На масата редим нечетен брой ястия, редим от всичко: орехи, баница, чушки, боб, ориз, картофи... В тави! В тенджери! Колкото се може по-големи, по-дълбоки, по-обемни! А на Коледа – режем от прасето... Нещата се правят като за последно. Като курбан за старогръцки бог. И колкото се може по-показно за самите нас.

Не случайно в нашия език има толкова думи, свързани с приемането на храна: изяждам (всичко), дояждам (каквото е останало), надяждам (без коментар), ям (каквото има), храня се (с удоволствие), вечерям, обядвам, закусвам, маам, кльопам, плюскам, нагъвам, похапвам си (хе-хе), лапам, излапвам, поглъщам и т.н. Те прекрасно могат да опишат Преяждането. Дори вървят ръка за ръка с него – като смекчават обстоятелствата или ги преувеличават. Всяка една от изброените думи има особен нюанс на фона на останалите. Означава различно нещо и се използва, за да опише различно действие.

От всичко това можем да заключим, че сме доста гладен народ. Щом сме измислили в паузите между блюдата толкова думи! И само Раждане ни дай – я на съседа, я на Спасителя... А ако е на наша рожба! Тогава!... О!...

Още нещо общо между Раждането и Преяждането е фонетичният маркер, който ги следва, съчетаващ в своята коремна артикулация няколко гласни и съгласната “ц” (за благозвучение и хармония).

Гладен народ сме ние българите. По празниците сме като отвързани. Същински зверове на масата и в магазина. Но май това ни създава удоволствие. Не е ли това комплексът да бъдеш различен след дългогодишна историческа еднаквост? Свободата да бъдеш ненормален в най-трудното време?

Всичко вече е достатъчно красиво, за да можем да го окепазим.

Страхотен постинг. С лекота са описани типичните български нрави. Прочетох го с удоволствие. Благодаря на автора.

Свещенна истина за българина, за огромно съжаление!
Поздрави!

благодаря ти...

Благодаря на тримата за хубавите думи! Топло посрещане на останалите зимни празници и честито Рождество!

браво :)) ние сме си ние, какво да се прави :) весели празници и по-малко преяждане :)

Повечето хора се чувстват вечно гладни и недоволни.Не сме устроени да се радваме на обикновените,дребни неща.Когато има много нямаме усещането нито за ситост нито за насищане.Сякаш няма да има утре.И не само с храната и с чувствата е така.Когато ги нямаш вечно ги търсиш ,гладен си .Празен си.Искаш ги ,копнееш за тях.Когато ги получиш ,когато свикнеш да ги получаваш всеки ден вече не усещаш вкуса им.Мислиш си ,че всичко е вечно и може да продължава до безкрай.Когато обаче разбереш ,че всичко има край ,както и наяждането ти остава само спомена колко хубаво е било да си обичан или сит

UAiKRq , [url=http://labsxpexjkrz.com/]labsxpexjkrz[/url], [link=http://hmfhtjevckpn.com/]hmfhtjevckpn[/link], http://froydwvtghad.com/

l0CnH6 , [url=http://ejgcrroakxss.com/]ejgcrroakxss[/url], [link=http://smsrbrrarlpt.com/]smsrbrrarlpt[/link], http://wzxrxnzntkzr.com/

2w4P4F , [url=http://eidtcejvkgtt.com/]eidtcejvkgtt[/url], [link=http://lgxmzyuhzlox.com/]lgxmzyuhzlox[/link], http://jdpckezceaiv.com/

cna4JL <a href="http://orrtajcnpvoy.com/">orrtajcnpvoy</a>

xKb9TT , [url=http://vryfgaawiiup.com/]vryfgaawiiup[/url], [link=http://htkimvebqrwb.com/]htkimvebqrwb[/link], http://merjxkzflgmn.com/

Yu2eBU , [url=http://gnpnqrskfpsx.com/]gnpnqrskfpsx[/url], [link=http://czrcaaxbcxnv.com/]czrcaaxbcxnv[/link], http://uttesspkfsxs.com/

CdmYH7 , [url=http://kbqxgfjkqqsw.com/]kbqxgfjkqqsw[/url], [link=http://dtkjqqcdgdik.com/]dtkjqqcdgdik[/link], http://ynpnebkyidrw.com/