Свикнах да те откривам в лицата на някакви отминаващи хора. Припознаването вече не ме плаши. Дори напоследък ми става приятно - виждам те когато си поискам. И най-странното нещо: не подозираш.

До скоро не знаех името ти. А сега съзнанието ми не спира го повтаря. Подава ми го циклично, на равни паузи. Като морски вълни. Връхлиташ ме неочаквано като цунами. Със същата сила. Ти си стихия. Ти си буря от детайли, обединени от общия цвят на невинното бяло: чертите на твоето лице. Сияеш. А ръката ми те търси в пространството. Имаш още малко време за себе си, преди да станеш част от мен.

Dano go prochete stastlivkata.
I ste byde chast ot tebe.

възприятия...дори не можеш да го осъзнаеш колко е прекрасно ,задръж го още дълго, за да му се насладиш на този Миг, Миг Е...

развам се че ти се случва!!!!взимам си го в блогрола

ти си ми Гордост:)

@Паназеа, благодаря, че отвори блога ми и остави нещо от теб.

@Косара, ти винаги ме караш да се усмихвам. Поклон!

Вълшебство и магия:)