За този блог
Гласове: 1803
Постинг
14.09.2008 15:54 -
Белослатинският панаир
Белослатинският панаир
И тези дни на празник оставиха дълбок и релефен отпечатък в душите на хората. Едни се напиха веднъж. Други се напиха два пъти. Трети пък не спряха да пият. Едни ядоха веднъж кучешки кебапчета. Други – два пъти. Трети пък няколко дни седяха под зелената шатра на мургавия изкусител, който не спря да мята мръвки по австрийската скара. От самия него знаем, че е австрийска, защото е намерена от един анонимен тираджия в края на 90-те години по магистралите на европейската държава.
Какво видяхме на панаира? Да де, освен празното си портмоне. Видяхме колко изобратетелен е българският ром. Един от забавните обекти бе влакче на ужасите. По-право да бъде на ужасийте. Или на ужастните. Срещу скромната сума от 3 лева, равняваща се на 3 хляба, или на една кутия цигари с бандерол, на 3 кутии цигари без бандерол от Женския пазар в София, децата се качваха в ъпгрейднатите миньорски колички, открадни кой знае от кой рудник, за да бъдат сплашени от умопобъркани хора в едно устъкление.
Няколко метра в съседство на влакчето бе разположена вечната Гондола. Онази ламаринена лодка, на която младежите се качват, за да пищят под напора на възбудения си адреналин. Или да повръщат от преяждане по чакащите им съученици на стълбите. Съвсем колегиално, практично и… ужасно ефектно. Срещу тежката и скърцаща лодка – оригиналната машина на времето, носеща паранормалното и гръмко име: Центрофугата. Уред, който е само за търсачи на силни усещания. Срещу същата ценова промоция от 3 лева за няколко минути си на нокти, хванат за една тръба. Обектите имаха собствена шоу програма. Водещият бе облечен във футболна фланелка на Бразилия. Може би някой натурализиран талант. Под звуците на известни хитове от преди пет-шест години, той приканваше, подскачайки от люлка на люлка, с неустоимите езикови конструкции от типа: “Ааааааааайдеее, да ви виждам ръчичките”. И всички се радваха, защото знаеха, че чак след година същият цирк ще дойде отново. Всеки би се зардвал на цяла година почивка.
На метри от зелената шатра, за която казахме още в първия абзац, бе зейнала една стара септична яма, лъхаща на трупове. Нискокачественият звук от хартиените тонколони, безвкусните кебапчета и тъмнината създаваха една задушевна атмосфера, за която би завидял всеки режисьор на романтични комедии.
Целият този парад бе разположен в края на града, за което искрено благодарим на решилия това нещо. Много хора се оплакаха, че прашната площадка и движещите се машини са пребоядисали белите им панталони. Но това е по-малък проблем, в сравнение с безсънните нощи на белослатинци, които живеят на центъра. В крайна сметка си купихме рахат локум и решихме да постреляме по стрелбищата. (следва продължение)
И тези дни на празник оставиха дълбок и релефен отпечатък в душите на хората. Едни се напиха веднъж. Други се напиха два пъти. Трети пък не спряха да пият. Едни ядоха веднъж кучешки кебапчета. Други – два пъти. Трети пък няколко дни седяха под зелената шатра на мургавия изкусител, който не спря да мята мръвки по австрийската скара. От самия него знаем, че е австрийска, защото е намерена от един анонимен тираджия в края на 90-те години по магистралите на европейската държава.
Какво видяхме на панаира? Да де, освен празното си портмоне. Видяхме колко изобратетелен е българският ром. Един от забавните обекти бе влакче на ужасите. По-право да бъде на ужасийте. Или на ужастните. Срещу скромната сума от 3 лева, равняваща се на 3 хляба, или на една кутия цигари с бандерол, на 3 кутии цигари без бандерол от Женския пазар в София, децата се качваха в ъпгрейднатите миньорски колички, открадни кой знае от кой рудник, за да бъдат сплашени от умопобъркани хора в едно устъкление.
Няколко метра в съседство на влакчето бе разположена вечната Гондола. Онази ламаринена лодка, на която младежите се качват, за да пищят под напора на възбудения си адреналин. Или да повръщат от преяждане по чакащите им съученици на стълбите. Съвсем колегиално, практично и… ужасно ефектно. Срещу тежката и скърцаща лодка – оригиналната машина на времето, носеща паранормалното и гръмко име: Центрофугата. Уред, който е само за търсачи на силни усещания. Срещу същата ценова промоция от 3 лева за няколко минути си на нокти, хванат за една тръба. Обектите имаха собствена шоу програма. Водещият бе облечен във футболна фланелка на Бразилия. Може би някой натурализиран талант. Под звуците на известни хитове от преди пет-шест години, той приканваше, подскачайки от люлка на люлка, с неустоимите езикови конструкции от типа: “Ааааааааайдеее, да ви виждам ръчичките”. И всички се радваха, защото знаеха, че чак след година същият цирк ще дойде отново. Всеки би се зардвал на цяла година почивка.
На метри от зелената шатра, за която казахме още в първия абзац, бе зейнала една стара септична яма, лъхаща на трупове. Нискокачественият звук от хартиените тонколони, безвкусните кебапчета и тъмнината създаваха една задушевна атмосфера, за която би завидял всеки режисьор на романтични комедии.
Целият този парад бе разположен в края на града, за което искрено благодарим на решилия това нещо. Много хора се оплакаха, че прашната площадка и движещите се машини са пребоядисали белите им панталони. Но това е по-малък проблем, в сравнение с безсънните нощи на белослатинци, които живеят на центъра. В крайна сметка си купихме рахат локум и решихме да постреляме по стрелбищата. (следва продължение)
