Избори 2009 ни вкахара в една нова реалност, която до сега не е била. Влязохме като че ли в Матрицата – в онова пространство от нули и единици, от разбъркани цифри (на бюлетини), букви (от имената на мажоритарните кандидати), знаци (отличителните белези, по които трябва да вървим) и куп други информационни артикули, рисуващи родната игра със слоган: “Кой ще влезе в парламента?”. Кампанията се превърна в компютърна игра. Експанжън е с ясна цел – да  оцелее само един.

Играта е екшън. Аркадна. 3D. Фърст шуутър или фърст гласоподавател. Регионите са онлайн сървъри, в които няма администратор, защото и той чака да бъде сменен с идването на новата власт. Има модератори – полицаите. Те модерират тези, които купуват гласове. Модерират ги само в случай, че не са предплатили на полицията да мълчи. Или само в случай, че на височайшийте господа модератори им се занимава с нещо друго, освен с яденето на банички с извара по пътищата, в момент на причакване на следващия шофьор с превишена скорост или без светлоотразителен триъгълник.

Всяка партия е като отделна раса в стратегията на Избори 2009. Системата е в цялостна йерархия – има симпатизанти, поддръжници, членове, младежки организации, координатори.
В младежките организации на партията участват деца от началното училище, макар на бележниците им да пише, че агитацията е забранена, че политическите възгледи не са на почит от МОН; включват се тийнейджъри от основното училище, които уж са някакви отговорници. С това ги привличат. Обикновено председатели и предводители на младежките организации са студенти до втори курс. По-нагоре сами се отказват поради различни причини. Младежките организации на партиите са “малките армии”. Те мобилизират майки и бащи да гласуват за расата. Участниците в малките армии вдигат експириънс, трупат опит и събират айтеми, докато са още сукалчета. Понякога ги въртят при стария гоблин, но не винаги. Айтемите, които събират и раздават, са: плакати, съставени от болни копирайтъри, афиши и флаери, рисувани от платени фотошоп дизайнери, календарчета, балони, шапки, тениски, гащички, очила, ръкавици, бонбони, презервативи, пръстенчета, сутиени, прашки, компактдискове, сушени плодове, вафли “Троя”, солети “Великови”, минерална вода “Чешмяна” и прочее – всичко с лика на героите на партията. Задачата на малките армии е да агитира и мобилизира непросветените селяни. Така виждаме деца със знаменца в ръка, вместо с плюшено мече. Ядат вафла с лика на лидерите, вместо някоя обикновена такава. Викат името на партията, вместо да пеят детски песнички. Скачат на въже и римуват “Доган” с “банан”, “Бойко” с “Бате”, “Симеон” с “Кутпидон”, “Станишев” с “Червенков”, “Расате” с “Хитлер”, “Сидеров” с “Карлуково”, “Костов” с “Авиокомпания “Балкан”, “Яне Янев” с “Яне Сандански”, “Емил Кошлуков” с “ВИП Брадър” и т.н. Римите са бели, пълни, богати, не чак толкова, но всички са правдоподобни и съставят някаква недвусмислена алгегория.

По-нагоре в йерархията стоят членовете и симпатизантите, прескочили възрастовата граница. Те служат в тайната организация на своята партия. Това обикновено са хора с професия и семейство. Имат я  частен бизнес и спонсорират концертите на знайни и незнайни бездарни певчески таланти, чиято цел е да забавляват електората, я заемат високи постове по регионите – шефове на болници, детски градини, на погребални агенции, вседържатели на бутки за вестници...

Най-отгоре в този регионален сървър е Героят – координаторът на партията за даденото населено място. Той е вдигнал левел, стафът му е на +12, крилете му са с мана лос. Набавил е айтеми от админа чрез есемеси. Всеки по 2.40 лв. Без ДДС. Админът не го закача, а е предупредил и модераторите, които все не пускат баничките от ръцете си, да не го пипат. Координаторът има за цел да мобилизира по-голяма маса гласоподаватели, които да му се доверят в деня на изборите. Героят държи знаме, а погледът му се рее в далечината, търси хоризонта. Застанал е по ботевски на тротоара или до паметник на някой деец от Българското възраждане, или на паянтова сцена, поставена на площад в центъра на определения град. Площадът обикновено носи гръмко име: “Батенберг”, “Демокрация”, “Независимост”. Тук трябва да търсим символика. Героят прави заучено словоизлияние пълно с обещания, надежди и бъдещи творчески планове, които на всички е ясно, че няма да се осъществят.

В момента експанжънът е към края си, а цялата тази цифрова крепост е пред разпад, защото един ще я владее. Но само до следващите избори, когато сукалчетата ще станат симпатизанти, симпатизантите – членове, членовете – координатори, координаторите – депутати, а някои от тях – министри. Всички компютърни единици тук обаче се оправляват от няколко души администратори, чийто имена ние не знаем, не искаме да знаем, не можем да узнаем или не ни дават да разберем. Тези вседържатели притежават медии, фирми, организации, хора – феодален строй от животни и впрягове, които чакат да бъдат задействани.

Най-лошото на тази игра е, че се играе цял живот.

Без право на амнистия.

дака, требва да се обясни и на по-младото поколение що е то матрицата (примерно трансформърс ама без роботите и с по-скапани ефекти) :)
иначе да: дърветата имат листа и си фотосинтезират, по небето има облаци и понякога вали.. въобще всичко си е както обикновено. нищо че е 2009.

Прав/а си. Нищо ново не казвам. Вътрешна потребност да го изпиша.

разбирам те...и ако ми позволиш този постинг утре да го пусна и при мен...много е силен и може да накара всеки да се замисли и да избере от ВСИЧКИТЕ злини...по-малката...САМО АКО МИ РАЗРЕШИШ...просто да дам линк към теб, защото те разбирам и не само аз...издържано е като текст, но има и нещо друго...изнтинно и дишано, наистина е вътрешнапотребност да изразиш с думи пулсът си и си го сторил...майсторски и по -мъжки прямо...тенкс

За мен ще е голямо удоволствие да го видя и при теб. Радвам се, че ти харесва :) Искрено благодаря за топлите думи, дано поне малка част от тях да съм заслужил с написаното.