11:45 ч.

Излизам от вкъщи, отправяйки се към урните. Слагам слънчевите си очила, за да не се мръщя на слънцето и бавно-бавно по джапанки, къси дънкови панталони и черна тениска с бели кантове поемам по прашната улица. Стигам до първото кръстовище и пред очите ми минава циганска каруца. Юздите държи един много сух дядо с възмургаво лице. Погледът му е пълен с ярост. Облечен е в скромни незабележими дрехи. Като че не е облечен, а гол. До него седи навярно жена му – забрадена стара циганка с измършавели ръце, дребно телце и почти уродлив вид. Каруцата им е пълна със сено. Циганинът вдига една дебела и дълга тояга и я стоварва шумно по гърба на коня си. Той затичва по-бързо. Дали не бързат и те за урните? За кого ли ще гласуват на тези евроизбори?

11:55 ч.

Стигам до училището, където се помещават секциите. На входа са струпани няколко души. Облечени са като за бал. Миришат на манджа и евтини парфюми. Носят същите евтини слънчеви очила като моите, но се усмихват повече от мен.

Влизам с нагла крачка на партера на училището. Погледът ми се спира на таблото за информация, където вместо детски рисунки, сега се мъдрят бюлетините. Сякаш съм в Матрицата – виждам имената на бъдещите евродепутати като разтапящ се сладолед, като течност, която бавно се движи надолу. Завива ми се свят. Минавам през първата секция – моя бивша класна стая. В нея за миг виждам около десетина души. Седят на столове, гледат отчаяно, ще кажеш, че за работата си днес ще получат 20 лв.

11:57 ч.

Стигам моята секция. Номер 9. Влизам с джапанките и всички ме изглеждат от глава до пети. Шумните ми крачки ги притесняват. Хората са същите като от предната стая. Всички са ми еднакви. Само една явно недоволна от нещо гражданка ме изпива с поглед. Съдейки по лицето й, годинките й минават 50. Гледа ме много лошо. Може би я дразни неуважението ми, което проявявам като не свалям слънчевите си очила?! Много ме интересува!

Давам лична карта и ме приканват да вляза в тъмната стаичка, която се намира в ъгъла на учебния кабинет. Вдигнали са някакво импровизирано мини скеле, върху което са опнали бели чаршафи. За миг в главата ми изплува думата: СВАТБА.

Отмествам чаршафа и влизам вътре. Ухае на хартия. Купчинките с бюлетините са на един чин, върху който ясно се виждат послания, свързани с учителския колектив. Има и едно човешко лице, непохватно издълбано навярно с пергел в час по математика. Държа пощенския плик в ръка, а с другата хващам едно листче от първата купчинка. След това от втората, третата, четвъртата, петата и така до края. Избрах да гласувам за всички. Нека подсъдимият, който е отнел два живота, стане евродепутат. Нека бившите кадри на Държавна сигурност се намърдат в Европейския парламент. А защо не анонимни лица да ме представляват пред Европа? Господи, нека влязат всички!

Дебелата пачка с всички бюлетини едва влиза в пощенския плик. На най-горната написвам послание:

„Здравейте! Аз съм Йордан и съм на 20 г. Не вярвам във Вас и затова пускам невалиден вот. Иска ми се да гласувам, но ви нямам доверие.”

12:00 ч.

Излизам от чаршафената стая и пускам гласа си в голямата прозрачна кутия. Зная, че никой няма да ме чуе или прочете, но успокоих душата. Не успях да сдържа усмивката си и я изпратих право в кривите лица на заседателите. А те наистина бяха здраво заседнали...

Подписах се и излязох.

12:05 ч.

Нова каруца минава покрай мен. По същата главна улица. Белоглав дядо дава зор на коня с юздите. Колата е по-голяма от циганската. Но празна. Като моята бюлетина. Дали е ходил да гласува?

12:10 ч.

Покрай мен минава мотор „Симсон”. Бръмчи като умиращо насекомо. На него мъж и жена крепят две кофи със зелени череши. Обрали са ги сега, за да не могат крадците да ги спипат узрели. Моторът едва върви. Дали и тези хора са ходили за гласуват?

12:15 ч.

Трета каруца минава край мен. Младо черничко момче я кара. Пълна е с камъни. Дали този човек иска да съгради европейското си бъдеще?

Всичко видяно оправда гласа ми.

Имаше възможност да гласуваш за личност и не го направи.
Подобен протест всъщност остава нечут и подпомага именно това, за което протестираш.

Йордане това определено не е решение!

Подкрепям, но с тази разлика че даже не бих и си направил труда да отида да гласувам за ЕС. Твърдо съм против тоя съюз!!!

Прекалено си егоцентричен. Жалко за Вас младежта

А ти си анонимен. :)

Дака, направил си егати избора!

PS
в третата дума втората буква можеш да я заместиш и с Б

Ама ти сериозно ли? Само не казвай, че се приемаш на сериозно. В първия момент си помислих, че е шега, но явно не е.

Доста самовлюбена постъпка, определено.

Приятелю, ако страдаш от шизофрения, разбирам те. Ако ли не, то няма оправдание за двете ти анонимни мнения. Разбери, че мишоци като теб не могат да ми държат сметка. ТОВА Е МОЯТ ПРОТЕСТ!
А вие правете каквото си искате,

както ще направя и аз на следващите избори.

Изберете същите мекерета, или на мекеретата мекеретата. Все ще се закопаем.
Живи и здрави!
В България всички разбираме от политика и футбол.

Доста хора четат блоговете и доста от тези читатели са анонимни по ред причини. Това е лично желание! Ти си направил каквото ти се е искало, ок. Свободна държава сме, поне на думи. Но е доста не уважително да не се търпи критика от хора, на които си тук да им поискаш мнението, като споделиш твое вдъхновение. Често чета материалите ти, някой ми харесват, други не. Този пост определено не е от хубавите ти. За постъпката да не говорим (лично мое мнение). Аз не гласувах за изборите и ще ти кажа защо! Защото политиците ни се сещат за нас единствено и само по изборите. България няма да се оправи, това е сигурно. При Живков беше зле, сега е още по зле. Господата в костюми са негови последователи, които всеки е лидер на нещо си и всеки знае изхода, но от какво и той не знае. Ние сме на системата „крадеца вика, дръжте крадеца“. Толкова за политиката. Пожелавам ти по-хубави и приятни за четене и материали. Но търпи критика, защото без критика, един творец, не зависимо какъв е той, не търпи еволюция, а напротив - деградация.

п.п. Цветан Любенов Христов, Козлодуй, 48 години.

Г-н Любенов, радвам се, че и грамотни хора четат отвреме-навреме този блог. Искам да ви кажа няколко неща. Да изясним някои пунктове.

Аз не виждам критика в следните словоизлияния:

"Йордане, това определено не е решение!"

"Доста самовлюбена постъпка, определено."

"Само не казвай, че се приемаш на сериозно."

"Прекалено си егоцентричен. Жалко за Вас младежта."

Е, ако това е критика, плюл съм ви на критиката госпожи и господа!

Второ, аз нямам претенцията на творец. Имам потребност да пиша и го правя. Пък дано се чете. Ще се радвам, ако се чете, макар че не го правя с комерсиална цел.
Да сме живи и здрави, пък другото идва отвътре.

Постът ми не е хубав, заради постъпката ми, това разбирам.

Ако бях написал:

"Гласувах за ГЕРБ и си излязох."
"Гласувах за Синята коалиция и се усмихвах доволно до вкъщи"
....
Или каквото и да е различно, тогава би ли се харесал постът?

Сигурно. С голяма вероятност.

За политиката - без коментар. Прав сте, г-н Христов. И за другото сигурно сте прав. Всеки си има гледна точка.
А към анонимните изпитвам неприязън.

Радвам се на това, че вие написахте име, години и населено място. За мен е голямо удоволствие, че вие и хора като вас ме четат. Макар и да не сте харесали този пост.

Чета и другите ти неща. Повечето ми харесват, а това е брилятно. Аз самата съм журналист и коментатор, и искам да те поздравя, както за начина на гласуване, така и за начина на писане.

Светлана Видинска се казвам. Още веднъж поздравления.

Благодаря ви искрено за топлия ви коментар. Радвам се, че ме четете, още повече, че харесвате това, което пиша!
Сърдечни поздрави!

...защо е лошо да си самовлюбен и егоцентричен?!Постът е брилянтен изказ на младостта и свободата (респективно на желанието да си да си отговорен, а да няма как да го осъществиш в тази абсурдна държава). Поздравления.