На Възкресение Христово броят на вярващите се увеличава неколкократно. Всеки вярва в нещо. Всеки вярва в нещо различно от другия. Един вярва, че като се е напил на свиня би било добре да отиде на църква. Друг вярва, че е готино да се надрусаш и да се покажеш в храма. Трети вярва, че ще му е забавно да види предните двама. Отиваме, показваме се и се забавляваме като винаги си намираме причини за това. Дори не ги търсим, защото имаме готови модели. Отиваме на църква не заради това, че вярваме в чудото на Възкресение Христово. Отиваме, защото не искаме да се отделяме от другите.

Какво правят те ли?

Другите посещава църквата само, за да замажат положението. Съзнанието пита. Съзнанието ни терзае и яде отвътре. Вътрешният глас напомня хиляди грешки. Вътрешният глас припомня грешния живот. За да го накараме да млъкне, ставаме от масата, обуваме белите си маратонки и се вясваме на свещените места с восъчни артикули в ръка. Въображението рисува грозните картини на нашите отминали грешни постъпки. Главата чак ни заболява. Ще се пръсне от вътрешния ни конфликт.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * 

Още преди полунощ централната част на моя роден град беше пълна, шумна и подвижна. Хората минаваха и сядаха да пият по нещо в кафенетата. Говореха си за всичко. После ставаха и бързаха да отидат на църква, защото след това ги чакаше парти в местната дискотека. Аз седях в един парк близо до църквата. Гледах към небето и търсех отговори на въпросите си. Изведнъж чух камбаната. Станах и се отправих към храма.

Улицата, която водеше до местната църква, беше претъпкана. От двете й страни – автомобили, по нея – стотици християни със свещички в ръка. Влязох в двора. Там не можех да намеря място да дишам. Народът беше дошъл да обиколи три пъти, да се похвали колко е грешен. Приятелите трябваше да се видият, да разменят няколко думи. Познатите трябваше да се срещнат и да се поздравят. „Христос воскресе” щеше да зазвучи от стотици гърла в един миг. В един неразбран миг, за който сме чули някъде от някого при някакви неясни обстоятелства. Зачервените очи на младежите издаваха отношението им към живота, който им бе даден от Висшата сила. Навярно си мислеха, че и те могат да възкръснат. Завалената походка на един чичо, облечен в шарени дрехи, говореше за състоянието на нервната му система. Коремът му бе изскочил напред и пъпът му се виждаше. Очите му играеха като стрелки на развален часовник.

-         Алилуя!!! – изкрещя чичото.

Никой не му обърна внимание. Попът продължаваше да нарежда и да следва каноните. Цял рояк хора чакаше за свещички. Утъпкахме цялата градина. Бутнахме оградата. Смачкахме цветята. Но следвахме цел – да обиколим три пъти и да си ходим. Хората чакаха да влязат при иконите. Искаха да останат с тях насаме, доколкото позволяваше ситуацията, и да им разкажат за грижите си. Да си пожелаят едно-друго и да са чисти пред съвестта си. Да са чисти заради това, че не са различни.

Народът обикаляше на групички. Грешните души бяха пробили пластмасови чашки за кафе с пламака на свещичките и там бяха пъхнали горящата им част. Никой и нищо не можеше да изгаси пламака.
Протекция, която пази от грехове.
Протекция, която не позволява на сетивата да усетят грешния живот.
Протекция от дявола.

Бог знае какво се въртеше в главите на поклонниците, докато правеха трите си обиколки. Едни не спираха да говорят на глас. То не бяха вицове, то не бяха лафове и истории. Зачудих се какво, по дяволите, правя тук? Как да намеря уединение? Как да поговоря с Него в тази шумотевица? И все пак вярвах, че пристигането ми в този час е израз на уважение. Ако бях изчакал до утре, поставях себе си пред Него.

Оглеждах се и търсех образи, за които да разкажа. Всички бяха еднакви. Младежите – опиянени, дечицата не знаеха какво се случва, а възрастните гузно се редяха да си купят свещички. Опашката по едно времесе извървя и аз застанах на касата.

-         - 10 от 20 ст. – заявих на продавачката.

Прекрачих прага и се прекръстих. Очите ми се насълзиха. Чувах песента на църковния хор. Вътре беше тихо и аз намерих спокойствието, което търсех. Запалих свещичките, а последната оставих за себе си. С нея щях да обиколя. Излязох от страничния вход и започнах. Накрая влязох за втори път и поставих моята свещичка при другите 9. Излязох с лице и пак се прекръстих.