Писмо до Дядо Коледа

С обич, която да го трогне,

с надежда, която да го докосне,

с вяра, заради която да прочете

Скъпи Дядо,

пише ти едно обикновено момче с прости и изпълними желания. Тях ги тая  в душата си няколко години и вече ми стана тежко да ги задържам. Никой не иска да ги чуе. Камо ли да ги изпълни. Татко си отиде, а мама не я виждам вкъщи. Ходи да помага на комшията да затварят буркани. А пък аз... Аз мисля само за моите си желания. Толкова са силни и така искам да се случат!... Бленувам ги в сънищата си всяка вечер. Сънувам и теб. И подаръците, за които мечтая. Виждам ви с еленчетата да препускате в небесата като божествен кордон от радости, които могат да се изсипат по главицата ми и да усетя какво е да се чувстваш като Бог. Да, точно като Бог, като такъв, чийто прищевки винаги могат да бъдат удовлетворени. Сънувам как минаваш през комина с торбата на рамо. Сънувам и лъскавите целофани на моите подаръци... Елхата, блещукащите й дреболийки, миризливия чорап, който съм ти оставил да напълниш с вкусотии... Тормозя се обаче от едно нещо. Татко не можа да изчисти комина от саждите и може да се измърсиш. Бялата ти брада и розовите ти бузи може да се почернят. Или заради саждите изобщо да не ме посетиш. Татко почина, както написах, а мръсотиите в комина останаха. Мама пък е много заета със съседа Пешко и неговата зимнина, защото вече преваля средата на декември и леля Ваня и малкия Личко трябва да ядат. Заради заетостта си мама не може да изпере чорапа, в който ти ще ми сложиш шоколадчета. Не съм ял лакомства от погребението на баба преди 4 години.  

Понякога, докато те сънувам, Дядо, се будя задъхан и потен. Изплашен съм от една мисъл. Мисълта, че изобщо те няма. Но съм сигурен, че си там някъде и ще изпълниш каквото ти заръчам. Всъщност се обръщам към теб  за първи път и затова малко се притиснявам да поискам каквото и да било. Все пак не съм направил нищо за теб. Въпреки това, от другите зная, че щом съм бил добър, получавам подаръци по Коледа. Ти ги носиш на добрите момчета. Само те имат нужда от подаръци. Лошите сами си правят такива. Е, аз не бях толкова добър, признавам. Но пък в този живот кой ли е? И кой не получава подаръци? Май само умрелите ?! На тях им ги доставят на крак, но не ги получават в действителност, така каза един пиян просяк веднъж, когато с мама ходихме на Задушница при бабиния гроб.

Дядо, спирам да те товаря с излишни неща. Моля те на празника да ми донесеш малко любов, с която да прощавам на мама, че ме оставя сам, докато е при чичо Пешко. Със същата любов ще мога да простя и на тате, че забрави да изчисти комина, и на баба, която дори едно „чао” не ми каза преди да си отиде. Бих искал да ми вдъхнеш и малко вяра в живота, която да ме спре следващият път да дишам лепило с малкия Личко. Не било хубаво, казват възрастните. Накрая ще поискам от теб да оставиш поне този път нещо сладко в миризливия чорап, за да разбера що е Коледа. Забравих вкуса на шоколада. А и Задушница е далече...