Тя казва: Любими!
Тя мисли: Ще го изиграя добре!
Тя пита: Искаш ли да отидем да хапнем тази вечер навън?
Тя мисли: Ще си взема най-скъпото от менюто. Така и така той ще плати.
(Тя го целува.)
(Обаче си мисли за друг.)

Той казва: Добре, няма проблем.
(Той мисли: Добре, няма проблем. Ама трябва да отложа срещата с колегите.)
Той пита: Къде искаш да отидем? Може би някъде по центъра? (Междувременно звъни и отлага срещата си. Колегите му се сърдят. Обаче за него няма значение.)
(Той мисли: Къде ли да отидем? Най-добре ще е да й покажа, че нямам проблем с парите и съм финансово независим.)
(Той я прегръща. Но му се иска да я целуне. Не го прави от страх.)

Тя казва: В онзи със стъкления под. С фонтанчетата между масите, където цветята напомнят джунгла.
(Тя мисли: Все ми е едно.)
Тя пита: Какво ще кажеш?
(Тя мисли: Все ми е едно.)

Той казва: Окей.
(Той мисли: Окей.)
Той пита: Искаш ли ти да караш?
(Той мисли: Тя може.)
Тя казва: Да. Вече мога.
(Тя мисли: Какво като курсовете ми още не са завършили.)
Тя пита: Това е спирачката? Това е съединителят? Това е газта?
(Тя мисли: Права съм.)
Той казва: Браво.

Тръгват.

Блъскат дете с колело.

Тя казва: Боже!
(Тя мисли: Ами сега?)

Той казва: Какво направи?
(Той мисли: Свършено е с нас.)

На другия ден - погребение.

Реквизит: катафалка, ковчег, черни платове.

Най-отзад вървят майката и бащата на сгазеното дете.

Тя плаче: Не трябваше да ходим на ресторант и да я оставяме сама.
Той казва: Повече няма да искаш от мен колата. Ако бяхме с нея, това нямаше да стане.