Свикнах да те откривам в лицата на някакви отминаващи хора. Припознаването вече не ме плаши. Дори напоследък ми става приятно - виждам те когато си поискам. И най-странното нещо: не подозираш.
До скоро не знаех името ти. А сега съзнание...