Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: yyordanov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 420723
Постинги: 106
Коментари: 534
Гласове: 1803
Постинг
21.04.2010 21:40 - Автографът
Автор: yyordanov Категория: Забавление   
Прочетен: 2566 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 25.04.2010 18:46


Към голямата зала на читалището все пъплеха хора. По двама, по трима, едни хванати за ръка, други – с ръце на гърба пристъпваха бавно, имаше и такива, които направо тичаха, видимо заети с организацията на някакво тайнствено и все пак извънредно важно събитие.

-Какво ще има тука, наборе?

А другият пенсионер само повдигна вежди и сгърчи долната си устна в знак на незнание. Наборите разглеждаха великденското изложение на дамския клуб един етаж под върволицата граждани и само преглъщаха слюнките си. Сочеха си един на друг ту голяма пита, ту изкушаващ козунак... По едно време се спряха пред някакви други благи работи и не мръднаха от там. Опитваха се да отгатнат от какво са направени тези дамски обувки... Към дядовците пристъпи охраната на читалището:

-Момчета, подметката е от краставица, пълна с майонеза, токовете са от маслини, закопчалките – от размекнат кашкавал, а имитацията на розички отпред на пръстите са декорирани яйца!

-Това кога ще го ядете, наборе? - попита единият от гладните, онзи, който не знаеше какво събитие има на горния етаж, бърчейки устни преди малко.

А голямата зала на читалището се пълнеше с хора. По всичките й ъгли като никога бяха наредени по три големи саксии с цветя. Бяха донесени и две картини от галерията – на едната нарисуван изгрев, а на другата – морският хоризонт. Едната носеше името “Енергия”, другата - “Несебър”. В единия край на помещението, точно до стената, беше разположена дълга маса от масивно дърво, върху която бяха наредени кутия с бонбони и две тарелки с дребни сладки праскова: онези, които като се овалят в достатъчно оцветители, биват поръсени обилно със захар, сякаш изкуственият мармалад, от който са направени, не е достатъчно вреден.

Столовете в залата почти бяха запълнени с граждани, които си шушукаха по двойки. В глъчката се чуваха отделни гласове:

-Колко ми е помогнала!

-Никога не ме е връщала!

-Нищо не ми е отказала!

-Страхотна е! Направи много за града ни.

-Защо да не я уважим?

-Абе, ще идват ли тия хора?

-Нямам търпение да започнем, та да свършим по-бързо тук...

По едно време откъм врата се чу звукът на поне два чифта токчета. Тежък звук, който накара цялата зала да замълчи. Напред влезе една дама на средна възраст с дълга черна официална пола и черно сако. Зад нея с поглед в земята крачеше друга жена, минала средната възраст, с къса светла коса и леко клепнали уши. Държеше две еднакви книги в едната си ръка. След тях се движеха двама мъже: първият с прошарена коса и сватбен костюм, а вторият с небрежно разкопчана риза и космати гърди, но пък гладко избръснат и без коса.

Делегацията седна срещу насабралите се граждани. Миг от неловко мълчание, в който операторът от местната кабелна телевизия нагласяше камерата си, а журналистката от радиото постави диктофона до кутията с шоколадовите бонбони.

-Драги колеги, скъпи приятели, познати, граждани! Имам удоволствието да ви приветствам с добре дошли на представянето на книгата на адвокат г-жа Емилия Каранейчева. - започна жената с официалната пола. - Аз като зам.-кмет на Общината имам удоволствието да открия събитието. Вие знаете обществената дейност на Емилия и познавате моята приятелка най-вече от работата й в нейната кантора. Но трябва да Ви кажа, че тя не само е добър адвокат, но и чудесен писател. Сега давам думата на актьора Тоти Калинин, който ще прочете няколко стиха.

Мъжът с голата глава и косматите гърди се прокашля леко и започна:

- “Душата цветовете свои разпознава
и пее одата на радостта...
и пише своята «Рецепта за щастие».
Със седем добри неща правим ДЪГА.
Минаваме под дъгата и ни се СБЪДВА МЕЧТАТА.

Седемте ДОБРИ НЕЩА може да са:
ВЯРА и ДОБРОТА, ЛЮБОВ и СВЕТЛИНА,
НЕЖНОСТ и ТОПЛОТА, и ВСЕОТДАЙНОСТ.
Може да са още хиляди неща,
защото светлината се разпада при дъгата,
но казано с дума една – ВЪЛШЕБСТВО е това.”

Няколко младежи от последните редове останаха със зяпнала уста. Никакви ръкопляскания. Но усмивката върху лицето на късоподстриганата Емилия не загасваше.

-Красиво е да чувам този глас, красиво е да мисля като лирическия говорител в тези прекрасни стихове. Те са феерия от чувства, те са фойерверк от мъдрост и знание. Те са всичко, което може да постигне една богата душа, една научена на живота личност - така говореше мъжът със сватбения костюм, който притежаваше черти на лицето съвършено еднакви с тези на писателката.

А актьорът Тоти не спираше да чете:

-”ДЪГАТА могат да правят
само ХОРА С ЧИСТИ СЪРЦА,
ВОЛНА и СВОБОДНА ДУША.

Може да правим ДЪГАТА винаги,
щом ни го иска ДУШАТА.”

В гласа му се долавяше кехлибарената мекост на току-що изядена шоколадова бонбона. Тоти вадеше най-майсторския си глас, с който беше играл Отело и Макбет в областния театър.

Няколко стола от задните редове се опразниха. Младежите си бяха тръгнали безшумно.

По едно време, докато траеше четенето на стихове и минаваха похвалните слова, едно от известните медицински лица на града тихомълком включи алармата на телефона си, тя звънна след 2 минути, прекъсвайки представянето, но същият не се почувства неудобно, напротив:

-Извинете – каза той с престорено загрижен глас, но с някаква твърда решителност – трябва да се обадя. Търсят ме от Франция.

И излезе.

Докторът не се върна, а отиде в колата си, пи малко вода и запраши към вкъщи, изключвайки телефона.

Не мина много време от тази случка и един известен поет, дошъл на мероприятието, се закашля. Закашля се повече... и повече... и повече... Очите му изпъкнаха, той почервеня, извини се и излезе. На изхода вече тичаше към колата си, казвайки си на ум: “По-далече, Апостоле, по-далече!”

Читалището беше тихо като голямата зала, където Емилия Каранейчева раздаваше автографи върху всички книги за продан. Много от хората си бяха тръгнали.

А наборите, откраднали един козунак от изложбата на дамския клуб, вече се запътваха към близкия парк, за да похапнат.

 

 

 

 




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Всеки си получава заслуженото.Ти сега ще получиш заслужения си коментар
22.04.2010 10:46
Ставаш все по-добър.Иска ми се да има нещо ,за което да кажа ,че не ми харесва,търся го,но не го намирам.Роден талант си и нито аз нито,който и да е друг може да го отрече освен може би героинята на твоя разказ,която трудно ще преживее конкуренцията ти.Умееш да влезеш дълбоко в душата на човек ,да го накараш да се замисли и същевременно да се засмее от сърце .Такива таланти като теб заслужават да пълнят залите с интелигентните си читатели.И аз знам ,че ти ще имаш такава пълна зала някой ден
цитирай
2. smile999 - Чудесна проза!
03.10.2010 08:31
Възхитена съм и съжалявам, няма други постинги!
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031