Дъжд. Всяка една неравност на земната повърхност се напълни и стана локва. Коя от коя по-голяма, коя от коя по-мътна. Поляните извън града станаха в черно-зелено и кафяво. Единият цвят - от локвите, другият – от пръстта и тревата.

Атмосферата беше особена. Въздухът сякаш бе пълен с пушек. И все пак се дишаше, макар и неравномерно. Някъде в далечината се виждаха панелените блокове на “Люлин”. Здрачаваше се, обаче масивните им силуети се очертаваха ясно, даже закриваха линията на хоризонта. Дори част от сателитите на “Булсатком”, наперено гледащи слънцето от близкото циганско гето, даваха израз, че има живот. Другият показател за това: прозорците от едната страна на всеки блок светеха. Тоест беше време за вечеря и като по часовник наемателите се хранеха кротко един под друг, един над друг.

Тази картина гледаше Беден речник – индианецът, който пръв от племето успя да завърши Българска филология в СУ. Нарекоха го така, след като получи диплома за бакалавър.

Беден речник се канеше да изпуши трета лула заедно със своята жена Книжка-за-оцветяване. Нарекоха я така, защото Беден речник през седмица й боядисваше ту едното око, ту другото. С юмрук. Без три крачки засилка. Въпреки книгите, които четеше, Беден речник имаше напукани устни и дебели пръсти на ръцете и краката, с къси черни индиански косъмчета между тях.

Огънят догаряше. И жената запали третата лула. Беше весело между тях, тъй като бяха обърнали по няколко ракии.

-Книжа, подай лаптопа.

Понеже Беден речник не можеше да пише, често си служеше с лаптопа. Той не знаеше как се ползва хартията и химикалката. А и му миришеха на гадно.

Беден речник често записваше свои мисли. Така издаде 3 книги с кандидат-студентски бисери. И авторови коментари. С предговор от самия него. А съставител беше Беден речник. Даже вкара и “Живот в дати”. За по-голяма автентичност на места в книгите си служеше със старобългарски език, който научи перфектно в Университета.

Книжка-за-оцветяване се усмихна, знаейки, че мъжът й ще запише нещо качествено. Тя имаше 4 реда зъби, както се казва. Толкова гъсти, че дори експертите от НСИ ги записваха около 100 бройки. Тя взимаше социални помощи, с които покриваше стоматологичните си прегледи.

-Беден речник пише разказ!, каза Беден речник и започна да пише разказ на лаптопа.

Съчките изгоряха. Хайдушкият боб изстина. А Книжка заспа на лявото си ухо, сгънала се като два лева в гадулка.

А Беден речник писа, писа, писа... Толкова дълго писа, че батерията на лаптопа падна и не можа да си провери пощата. (Той хващаше уайърлес от “Мегалан”, които вече бяха стигнали с покритието си до с. Чурек.)

Беден речник имаше баща. Всички наричаха стария Адвокаат. Адвокаат имаше юридическо образование и няколко пъти беше ходил в Холандия. Адвокаат беше зависим – боцкаше се. Понякога направо се ръчкаше.

Беден речник зареди батерията на лаптопа и си провери пощата.

Инбокс – нула писма.

Той все пращаше разкази на различни издателства и вестници с културна насоченост, обаче никой не искаше да публикува. Не харесваха псевдонима му – Беден речник.

Към обяд Беден речник сложи да направи супа с топчета. Жена му все още спеше и чат-пат похъркваше със задницата си. Но това не правеше никакво впечатление на главата на семейството. Той се беше забрадил, препасал с престилка и четеше трудовете на Артур Шопенхауер.

Предстоеше му изпит по “Съвременни науки. Крушкозавиване”, за да запише успешно магистратура. Вече беше взел “Съвременни науки. Фуражомелене” и “Съвременни науки. Саниране на общежития”.

Беден речник сготви и събуди жена си:

-Ставай! Имам топчета за теб.

Книжка стана и пръдна за добро утро.

-Вкусна топчета!, каза младата индианка.

-Ами!

-Вкусна!

-Да!

-Вкусна!

-Яж!

-Вкуснаааа!

И беден речник оцвети дясната тазобедрена става на жена си под формата на отпечатък на десен крак.

Тя се зарадва.

После Беден речник си хвана градския транспорт и отиде да се вози на метрото.

Обичал да се смесва между хората. Така се оправдаваше пред своите.

Живота ни е такъв,че все по -рядко се усмихваме.Всичко около нас ,всички около нас стоят като мумии застинали от ужас.Днес забравих всички ужаси и мумии заради теб.Така не съм се смяла не помня от кога.Това ,което прочетох просто ме довърши и ми показа и доказа за пореден ,но не за последен какъв уникален талант си.От една дума можеш чудеса да сътвориш.Уникален си.Това не го забравяй никога.Светиш със своя собствена светлина.Не се натъжавай ,че понякога хората не я виждат.Някой просто се раждат и умират в тъмнина.

Знам, че си ми фенче, ама недей с тези силни думи, защото ме засрамваш. И то на моя територия :))
Благодаря ти. Без теб този текст нямаше да види бял свят.
Последното изречение от коментара ти е изключително силно!

пак ме усмихна широко :))
готини хрумки на границата между ироничното и действителността, ама т'ва похъркване със задницата няма как да не го запомниш :)
пиши по-честичко!

K4fhms <a href="http://djitwtgfgved.com/">djitwtgfgved</a>

ohJ8cx , [url=http://xxqqnycssurx.com/]xxqqnycssurx[/url], [link=http://ruwnqeqmktoy.com/]ruwnqeqmktoy[/link], http://fenpuohzzzrl.com/