ЗАВИХРЯНИЯ :: Мадара с други очи

Постинг

07.04.2013 22:56 - Мадара с други очи

Автор: irin Категория: Туризъм

Прочетен: 4297 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.04.2013 23:05

Всички още от деца сме учили и посещавали многократно скалният релеф Мадарският конник. Моята цел е не да разкажа за онова, което всички знаем от историята, а за нещо ново и различно - онова, което ме направи щастлива тази пролет.
Явно трябва да достигнеш определена възраст и да имаш очите да видиш това място по един различен начин - не само като историческа забележителност, а и като енергийно излъчване на природата.
Въпреки тълпите туристи тук е запазена девствена природа - малки и големи пещери, скални отломки с интересни форми, зеленина и редуване на мекото усещане на дъхава гора с ширналия се простор на платото и опиянението, което те завлядява, когато погледнеш долината от височината.
Екопътеката, по която минахме е добре отбелязана, а преходът от 2 часа е приятен и лек. В началото се навлиза в нестръмна гориста местност. Тъй като е пролет всичко ухае и е отрупано в цвят. Младите покълнали листа на дърветата те умиляват по един странен начин, сякаш присъстваш на раждането на природата.

Вървим бавно и се радваме на тишината и зеленината. Има много скални отломъци, но един е толкова монолитен, че спираме за снимка.

Нарича се "Самотницата". Мястото е в подножието на платото, усойно е и благодат за горската папрат, която е тъй свежа през пролетта.

След известно време равната пътека преминава в стръмно изкачване към върха на платото. Живописно е и не усещаш умора, защото спираш за снимка на всяка крачка. Редуват се скали, обрасли в мек мъх, скални драперии и процепи и пещерни дупки.

Стига се до тесен и висок скален процеп.

Сякаш двете скали се целуват...

Красиво е и многостебленото дърво до скалата.

Височини... всяват респект.

А ето как скалата се е оказала победител в борбата за пространство.

Изведнъж пред нас се открива "Сухият водопад".

Малко по-късно стигаме до входа на пещерата "Темната дупка".

Може да се влезе и навътре, но трябва да имаш специални умения и екипировка. От колко ли хора е използвана пещерата преди хилядолетия?!

Гледката на върха е страхотна - виждаш равнината като на длан!

Вече сме на платото - равно, покрито с мека трева и огромна изорана нива.

И...атракцията!

Продължаваме разходката си... Вървим по равна добре оформена пътека към крепостта.

Пътеката е по скалите и непрекъснато се любуваме на красивата панорама.

Крепостната стена

Посрещат ни...

Красота...в полета...

Църква.

Част от жилищни сгради.

Порталът

Ансамбъл

Тръгваме по стръмни издълбани в скалата стъпала надолу. Пътеката е обезопасена. Съзирам на скалата дива перуника.

А също така от високото набелязваме и другата си цел - римска вила Рустика. Тя е в ниското, точно в края на селото.

Бавно слизаме надолу и се любуваме на всяка минута.

Поемаме към традиционния туристически маршрут.

Близо сме до скалния параклис и пещерите в подножието на Мадарския конник.

Впечатляващо!

Параклисът!

Живот в скалата...

Разделяме се с Мадарското плато.

Римска вила Рустика 1 - 6 век

Виждат се богатството и разточителството на римляните - крепостна защитна стена, жилищни постройки, басейн, стопански сгради... С повече въображение ще си представиш какво е било преди толкова години...