В аптеката влезе стара рошава жена, дребничка и суха, леко поклаща глава напред-назад. Тя се нареди на опашката и зачака младото момче отпред да си купи презервативи, мъжът зад него - лекраства за сърце, младото момиче с русата коса – дамски превръзки, другото момиче – чай. След малко единствен клиент на аптеката остана бабата с “уплашената физиономия”, както се пошегуваха фармацевтките зад тезгяха.
-Добър ден. - започна продавачката – С какво мога да ви бъда полезна?
Дребничката бабка извади една червена кожена чанта, чиито години се конкурираха с тези на притежателката й. Бръкна в нея и извади цял куп намачкани бележки. Ръката й трепереше – не от притеснение, а от нелекувани болести.
Странните бележки бяха рецепти и аптекарката веднага разбра това. Клиентката разтвори юмрук и по плота изпопадаха листчетата с печат и подпис от доктора.
Жената зад тезгяха ги взе в ръце, подреди ги, позагледа се в тях, изпъна ги няколко пъти и една по една по една започна да ги поднася пред очите си.
-Първото е диротон за високото кръвно на мъжа ми. Нали?
Продавачката се върна на първото листче. Там пишеше: “Diroton 5 mg”.
-Второто е плавекс. Имате ли го? Онова скъпото...
-Има, има, чакай да прочета другите...
-Третото е една паста за мазане при натъртено. Ама е специална, обезболяваща с бързо действие. Даже не е и толкова скъпа. Аз сега като съм взела пенсията...
-Ей сега де, едно по едно – аптекарката прекъсна женицата, която сякаш нямаше търпение да закупи това, за което беше дошла.
Двата пакета хапчета бяха маркирани на апарата след няколко секунди. Служителката бръкна под тезгяха и извади прословутата паста. Старицата дръпна рецептите към себе си, извади някакви олющени кръгли очила, с които очите й изглеждаха смешно големи, и започна да чете кривия почерк на личния лекар.
-Ранитидин, оспамокс... А това накрая не мога да го прочета, но знам, че е за простатата.
Зад увеличителното стъкло на очилата се четеше увереност. Жената беше странно радостна, че пазарува, че успява да си закупи всичко, че ще излезе с пълна торба лекарства. В гласа й звучеше наистина самоувереност на човек, който е спечелил състезание за самочувствие. Тя беше доволна, а в тона й се долавяше щастие.
Продавачката я помоли да й даде бележките, за да потвърди и впише продаденото.
-Аз много се интересувам от здравните теми. Бивша учителка съм по физика и химия, но на времето нямаше такива модерни хапчета. Сега са изкарали за всичко! Когато имам пари не се тревожа, че нещо може да стане с мен и мъжа ми. Но пустата пенсия я бавят понякога. Затова купуваме напред лекарства. Без рецепта няма ли да стане? Може ли да ми продадете едно пакетче небилет?
-Без рецепта не мога...
-Ами ако имам екстрасистоли след време?
-Без рецепта не мога...
Аптекарката се чудеше какво става вече. Как може тази жена да пазарува с такава страст? Как може да обича толкова много лекарствата?
-Добре, ще попитам личния лекар ми напише една рецепта.
-Попитайте го.
-Довиждане.
И двете жени се разделиха. Бившата учителка по химия беше изключително благодарна, че излиза с цяла торба медикаменти. Сякаш си беше купила вечен живот.
-Милке, защо взимат толкова много лекарства тия хора? И то с такова щастие?– заговориха се двете продавачки в аптеката.
-Мислят, че могат да си купят безсмъртие.
-Хах, сигурно... Ама видя ли я с каква страст пазаруваше?
Бащата на Капка: Волен съсипа дъщеря ми!
Сексапилна мексиканка фенка на Бербатов ...
Поздрави !
24.11.2009 18:53
Поздрави !
M-дам, плацебо, нали ;)
27.11.2009 12:56
23.05.2011 17:19
27.05.2011 16:09