Прочетен: 2283 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2009 17:21
Жената, която посади усмивки
Кафявите и жълти листенца на кестена се гонеха в парка, подобни на деца, облечени в двуцветни костюмчета. Макар в два цвята, те бяха в такава разцветка, че човек не можеше да преброи колко са отделните варианти на жълтото и кафявото. Нито едно листо не повтаряше другарчето си по цвят. Вятърът ги вдигаше във въздуха, лашкаше ги насам-натам, сваляше ги на земята и ги търкаляше където сам желае. А те се застъпваха, удряха се едно в друго, затискаха се, но продължаваха да тичат, сякаш се надпреварват. Част от тях отиваха на шосето и спираха своята игра в една голяма локва, откъдето вятърът не можеше да ги вдигне. Калта полепваше по тях, а водата, дърпайки ги, не им даваше да мръднат. Бяха безпомощни. Само тези, които стигаха края на локвата някак, имаха късмета да се залепят на някоя автомобилна гума и да отидат далече от парка. Ако тези кафяви и жълти деца можеха да кажат нещо, сигурно биха заплакали с глас.
АКО ИСКАТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯ ТЕКСТ, ЦЪКНЕТЕ ТУК.
27.11.2009 12:42
23.05.2011 17:08
27.05.2011 13:44
30.05.2011 18:09