Любовта, Чарът, Смирението и Честта

Любовта се събуди към обяд. Беше купонясвала цяла нощ в Студентски град на ретро чалга. Сякаш нещо я накара да погледне възглавницата си... Белият й цвят – почти се ужаси тя – бе зацапан от гримове. Засмя се. На себе си. Скокна, изми си зъбите, напудри се, за да заличи следите, направи си очната линия и удари едно червило на устните. Реши да не се къпе тази сутрин, тъй като не бе правила секс снощи (за нейно учудване). Докато обуваше ботушите си, пред общежитието спря черен автомобил. Клаксон. Любовта се затича към асансьора.

Честта не мигна цяла нощ. Въртя се в меките завивки и не спря да мисли за изминалия ден. Получила беше обаждане от анонимен мъж, който й заявли, че приятелите й – Достойнството и Честността – са болни. На легло. След това получи още едно обаждане, но този път от Любовта – да ходят на дискотека, да разпуснат. Релакс. Честта отказа. И цяла нощ мисли за това.

Смирението и Чарът бяха станали в ранни зори. Малко преди Любовта, която им беше съседка, да се прибере. Чуха я. Към обяд Чарът едва нави това сдухано Смирение да отидат на фитнес. Вдигаха за бицепс. Само за дясна ръка. После излязоха по магазините и Чарът си купи лъскав колан с голяма кръгла катарама. Сваляч си беше той – за разлика от по-малкия си и дебел приятел – Смирението.

Следобед Честта успя да заспи. Изпи едно хапче мента, глог и валериан и не след дълго започна да сънува.

По същото време Чарът и Смирението играеха карти в стаята си. Чарът не успя да научи своя приятел на покер, а за сметка на това го би на кент, на война, на 3-5-8, на бридж и на сантасе. Накрая Смирението предложи да изигравят една партия шах. Чарът нищо не отказваше и се нави, въпреки че не знаеше кое е офицер, кое дама, кое цар, кое топ... И докато те играеха, Любовта ядеше мелба в Центъра. Идеалният.

Дойде вечерта. Портиерът на общежитието, чието име бе Човек, заключи отрано. За да е спокоен, че си е свършил работата. И заспа след спортните новини и три бутилки бира.