Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: yyordanov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 420728
Постинги: 106
Коментари: 534
Гласове: 1803
Постинг
26.10.2009 08:35 - Една история, която трябва да се разкаже
Автор: yyordanov Категория: Други   
Прочетен: 3938 Коментари: 21 Гласове:
3



Приеха Райничка в градската болница малко преди полунощ. Сви я стомах към десет часа същата вечер и едва близо час след това тя се реши да повикат Бърза помощ. Мъжът й Стоил бе с нея непрекъснато – през целия неделен ден те оправяха скромната си къща в село Бранник (това впрочем се беше превърнало в традиция за тях в този ден от седмицата), после проспаха целия следобед, а вечерта заедно сготвиха и се нахраниха. Когато на Райничка й стана лошо, мъжът й не само повика линейката, а и през цялото време се опитваше да я успокои. Накрая се качи при нея напът към градчето. За кураж и собствено успокоение.

 

Докато влизаха в спешния кабинет, Стоил държеше ръката на жена си. Този негов жест като че ли беше излишен, защото придаваше ненужен драматизъм на ситуацията. Вкараха я в една стая, а той седна отпред да изчака. Замисли се, че би искал да я види тук по друг повод – да ражда. Сега обаче се чудеше дали жена му е добре. Потеше се обилно и кичурите му коса, падащи на челото, се намокряха и сплъстяваха, правейки цвета й тъмно рус.

 

А вътре младата жена вече се пооправяше – чувстваше, че е по-добре, а вниманието на медиците отделно й доставяше удоволствие. Тя дори започна да се шегува с тях, макар все още да усещаше болките в корема, заради които бе тук.

 

-Какво сте яли, госпожо? – попита дебелият докторм, зад чийто очила се криеха малки бързи очички, постоянно бягащи и без блясък.

 

-Сутринта хапнах препечени филийки с мед, след това пих мляко и кафе. На обяд направих супа, а за вечеря набрахме зеленчуци от градината и ги изпържихме – отвърна Райна.

 

-От това ще да е – рече лекарят.

 

И тъкмо да добави, че няма страшно, когато в миг реши, че ще я остави да нощува в болницата за по-безопасно.

 

На Райничка нищо й нямаше. Дори линейката беше излишна. Мъжът й се изплаши повече от самата нея, макар че това не беше естествено за мускулестото му грамадно тяло. Докторът от своя страна я хареса. Пожела си да я гледа цяла нощ, докато спи в отделението. Рядко докарваха при него млади жени. Обикновено пациентите му бяха на преклонна възрасти той се отегчаваше от тях – едни и същи болежки, едни и същи оплаквания и страхове. Постоянно гледаше кривите лица на обезверените пенсионери, а така му се искаше да поприказва с някоя млада дама като Райничка. Хареса лицето й и нежността, с която отваряше ягодовите си устни.

 

-Искам да ви оставя тази нощ тук. Страхувам се за вас – престори се той.

 

Лекарят дежуреше цяла нощ и по стар навик наглеждаше пациентите отвреме-навреме. Познаваше себе си, че не може да заспи от стрес, който сам си създаваше, и обикаляше през всичките си нощни смени по стаите на болните. Проверяваше, гледаше, следеше, добавяйки ненужна важност на притесненията си.

 

-Добре. Кажете на мъжа ми – заяви Райничка с равнодушен глас.

 

Една сестра с вързана коса изтича до чакащия Стоил. Той беше повлиян от филмите, дето беше изгледал със съпругата си на село. Представяше си как лоши неща се случват, как съдбата я отнема от него и я праща на небето.

 

Като видя сестрата, той скочи.

 

-Какво е? Как е? – запита той.

 

-Ще остане да преспи при нас. Утре към обяд елате да я приберете.

 

На Стоил му стана неприятно.

 

-Може ли да я видя?

 

Сестрата кимна, отиде до стаята, където бяха докторът и Райна, и след малко кимна към русокосия мъжага.

 

Той влезе в стаята, видя я да лежи и веднага се хвърли в прегръдките й.

 

-Спокойно, миличък. Няма страшно. Утре да дойдеш да ме вземеш. Аз съм добре, но д-р Архангелов реши да ме остави, за да не стане нещо – почти прошепна красивата Райна.

 

Двамата се целунаха, карайки д-р Архангелов да погледне гузно в земята.

 

-Утре ще дойда, мила. Отрано. Обичам те, не забравяй – усмихна се през сълзи Стоил.

 

-И аз те обичам – добави Райна на свой ред.

 

Едрият мъж на Райна си хвана такси и се прибра на село. Седна да изпие две ракии, които да го приспят на момента, и легна на долния етаж, където телевизор нямаше. Искаше да се усамоти и да помисли какво ще стане. Но вместо да мисли, ракията подейства скоростно и той заспа с дрехите незавит.

 

През това време в болницата вече настаняваха Райна в отделението, където щеше да преспи. Архангелов вътрешно се радваше, че ще наблюдава в следващата половина от денонощието ангелското бяло и чисто лице на пациентката си. А тя наистина беше като кукла – с изписани черни вежди, с бисерно кафяви очи, с къдрава черна коса. И въпреки необикновено женствения си и нежен вид, Райна беше обикновена жена от провинцията. Тя нямаше висше образование, нито работеше. Със Стоил се бяха взели преди няколко години, но все още търсеха себе си. В живота. Той работеше много, докато тя се грижеше за домакинството. Сега тази домакиня, която не само, че беше най-красива в селото, а и може би в града, се натъжаваше, че ще остане сама. Хич и не подозираше как д-р Архангелов планира да бди над нея.

 

Сестрата я настани до прозореца. В стаята имаше още трима души – една жена малко по-възрастна от нея, както и двама старци, непрестанно охкащи и оплакващи се. Те бяха недоволни, че тази нощ ще спят тук. Отвращаваха ги най-вече твърдите възглавници. Сестрата обясни на четиримата болни, че ще мине с доктора на визитация рано сутринта. Искаше й се да не минава, а да спи, но знаеше, че хората имат нужда от нея. През целия си двадесет годишен трудов стаж тя не запомни нито едно име на пациент. Почти не помнеше и лицата им. Водеше си списък на леглата и стаите – кой къде е, кога какво трябва да бъде направено, в какви дози да бие инжекции. Хората при нея бяха цифри, болестите им – статистика.

 

-Ще ви наблюдаваме. Спете спокойно – каза с досада сестрата на излизане.

 

Загасиха осветлението и стъпките на медицинския персонал отекнаха в коридора, докато накрая изчезнаха. Стана тихо и тъмно. Обстановка, в която старците спряха да пъшкат, вече спокойни. А двете жени – красавицата на Стоил и другата, която първата завари там – ококорено гледаха в тъмното.

 

-Спите ли? – започна Райна.

 

-Не – почти се изкикоти жената до нея.

 

-Какво ви е? Защо сте тук?

 

-Криза със сърцето. И аз не знам. Изтръпнах, припаднах, а после се озовах тук. Дъщеря ми сигурно още е в коридора. Тя много се притесняваше – каза в тъмното госпожата – Не я пускат обаче.

 

-Аз съм Райна и ме оставиха тук, защото ме боли корем.

 

-И аз съм Райна! Приятно ми е да се запознаем, въпреки че не е приятен поводът.

 

Двете жени се заговориха за живота и се сближиха бързо. Може би заради имената, може би просто защото си допаднаха, те се опознаха за близо час толкова, че и двете имаха чувството, че са приятелки от няколко години. Накрая на разговора, който изчерпа всички лични теми, Стоиловата жена помоли новата си приятелка Райна да разменят леглата си, защото й духа от прозореца. Страх я било да не настине, за да не притесни пак мъжа си.

 

Съвсем забравили, че са в болница, те се смениха. Не знаеха за навиците на сестрата, която ги обслужваше – че не ги помни, че не я интересува нищо, освен по-бързо да свърши смяната й и да си ходи вкъщи, където да решава кръстословици и да гледа телевизия с втория си мъж.

 

В 3:30 ч. след полунощ влезе същата сестра с инжекция за Райна, която бе приета със сърдечна недостатъчност още преди Райна със стомашните болки. Жената с престилката се приближи до съпругата на Стоил, побутна я по задължение и попита:

 

-Ти си Райна, нали?

 

-Да.

 

-Забравих да ти ударя инжекцията, когато те приехме.

 

Райна заголи бедрото си, сестрата натърка със спирт и забоде в нежната й кожа острата и тънка игла. Инжектира лекарството, зави я и излезе.

 

След половин час д-р Архангелов мина за първи път. Пациентите спяха. Той се загледа в лицето на Райна, която нарочно остави в болницата, за да й се любува, и си представяше как тя е негова жена. Архангелов беше отворил вратата към коридора, за да влиза светлина в стаята, но не беше пуснал осветлението над главите на пациентите, за да не ги събуди.

 

Лицето на неговата любимка му се струваше малко бледо. Не му и минаваше на ум, че е станала ужасна грешка и това, което гледа в момента не е прекрасна жена, а е труп на прекрасна жена, починала в следствие на нечия грешка.

 

Архангелов стана и си излезе. След половин час пак мина. Представяше си други неща. Започваше да се влюбва или поне така си въобразяваше. Търсеше как да разнообрази дежурството си с втълпявания като това. До сутринта мина още няколко пъти.

 

Слънцето го завари на неговия компютър да гледа филм. Сестрата с грешната инжекция беше заспала, а Стоил в този миг се събуждаше на село рошав и усмихнат, виждайки, че е спал с дрехите. Той стана от леглото, пооправи се, хапна и изпи една чаша кафе. Набързо излезе, запали колата и отпраши към града.

 

Дойде време за визитацията на д-р Архангелов. Всички пациенти в стаята на Райничките бяха будни. Освен съпругата на Стоил. Тя няколко часа беше във вечен покой. Инжекцията я беше убила почти веднага, след като й я биха. Мъжът й почти бе стигнал до болницата. Искаше да я приеме обратно с усмивка и целувка. За ракията, разбира се, нямаше да й каже.

 

Д-р Архангелов влезе в стаята на болните заедно със сестрата на редовната си визитация. Видя бледия вид на Райна, която шпионираше цяла нощ, видя, че тя не беше променила позата си – все така на една страна лежеше, върху ръката си, отпусната и неподвижна. Дебелият доктор осъзна, че нещо лошо се е случило. Всъщност – най-лошото. Той се вцепени на вратата и сякаш си глътна езика.

 

 

 




Гласувай:
3



1. zenny - Този хубав
26.10.2009 08:45
разказ по истински случай ли е?

цитирай
2. yyordanov - За всеобщо съжаление - да.
26.10.2009 09:54
За всеобщо съжаление - да.
цитирай
3. timmyd - Много лошо...
26.10.2009 12:27
А иначе разказът е добре разказан...
цитирай
4. yyordanov - Добре, сега може ли един такъв въ...
30.10.2009 08:35
Добре, сега може ли един такъв въпрос: Какво не е както трябва?
Всеки казва - ок, да, става, ок, добре е.
И все пак съм сигурен, че има неща, които не ви допадат. Споделете ги, за да ги оправя натам.
Разказът не е от лиричните, описателни. Вземете предвид, че нещата са стегнати, оголени дори.
Другото?
Нещо неестествно има ли?
Всяко мнение е субективно, разбира се. Но искам да чуя нещо отрицателно.
цитирай
5. zenny - От моя гледна точка на разказа
30.10.2009 11:39
всичко му е наред. Самата история е толкова впечатляваща, че не ти оставя и миг да помислиш за критика. След като прочетох разказа половин час стоях невярващо, че наистина такива неща се случват. И се замислих: в случая човешка грешка ли има , или е пръстът на съдбата.
цитирай
6. yyordanov - Господ прибира при себе си първо ...
30.10.2009 12:11
Господ прибира при себе си първо тези, които обича повече.
цитирай
7. zenny - :-)
30.10.2009 12:21
Сигурно е вярно. Не бях се замисляла.
цитирай
8. septemvriinfo - Ок, ето ти критика ;)
05.11.2009 16:58
yyordanov написа:
Добре, сега може ли един такъв въпрос: Какво не е както трябва?
Всеки казва - ок, да, става, ок, добре е.
И все пак съм сигурен, че има неща, които не ви допадат. Споделете ги, за да ги оправя натам.
Разказът не е от лиричните, описателни. Вземете предвид, че нещата са стегнати, оголени дори.
Другото?
Нещо неестествно има ли?
Всяко мнение е субективно, разбира се. Но искам да чуя нещо отрицателно.

Аз също много обичам да ме критикуват, затова ето:
1. мъже и жени са в една стая?
2. "А вътре младата жена вече се пооправяше" - дай друг глагол :)
3."Забравих да ти ударя инжекцията, когато те приехме." - не звучи професионално, въпреки, че твоята сестра също не е голяма професионалистка ;)
2." Архангелов стана и си излезе" - ако беше седнал, нали щеше да разбере, че е мъртва? А и лекарите при лежащо болните принципно не присядат по леглата ;)
4. "това, което гледа в момента не е прекрасна жена, а е труп на прекрасна жена, починала в следствие на нечия грешка." - това ...го оправи;) Много хард ми идва тоя "труп", не се връзва.
5. Не съкращавай д-р.
Нещата, които ми харесаха, са много повече:)
Поздрави и не се сърди.
цитирай
9. анонимен - Пиша ти, защото искаш да ти бъде п...
13.11.2009 21:57
Пиша ти, защото искаш да ти бъде посочено каквоне е наред. В най-синтезиран вид мога да кажа, че целият разказ може да бъде събран в два абзаца и вероятно щеше да е по-въздействащ, защото ми изглежда твърде разтегнат. Струва ми се, че си чел Димитър Динев, а, ако не си, намери новият му сборник с разкази- "Новите обувки" е добър пример за нужно количество текст, с който да представиш идеята си.
цитирай
10. yyordanov - Добре, благодаря!
13.11.2009 22:45
Добре, благодаря!
цитирай
11. анонимен - whoEykjuCa
23.05.2011 18:08
41GVOE , [url=http://jmaonqwhzstv.com/]jmaonqwhzstv[/url], [link=http://qissfkdsggdi.com/]qissfkdsggdi[/link], http://zaacrobloflk.com/
цитирай
12. анонимен - usOlpNaVPk
23.05.2011 18:12
8XDAac , [url=http://udifbcprbmme.com/]udifbcprbmme[/url], [link=http://vlqdfliwbzau.com/]vlqdfliwbzau[/link], http://nfumkxtferwb.com/
цитирай
13. анонимен - glvmpjUgiCHqVUuSsw
23.05.2011 18:27
C2MUjq , [url=http://vdqcsqerexuk.com/]vdqcsqerexuk[/url], [link=http://kqubvnpunwqw.com/]kqubvnpunwqw[/link], http://rwzotviuifho.com/
цитирай
14. анонимен - zTKwpbYqsyoSTRDgi
27.05.2011 14:13
AXS0mQ <a href="http://plxovuuhwqlc.com/">plxovuuhwqlc</a>
цитирай
15. анонимен - mVbQMQEPaHWHj
27.05.2011 15:57
W6bDgr <a href="http://eabxfhypkmsu.com/">eabxfhypkmsu</a>
цитирай
16. анонимен - MQUAQSxtMgC
27.05.2011 15:59
uRaHe1 <a href="http://ynhyiauiqpfx.com/">ynhyiauiqpfx</a>
цитирай
17. анонимен - qVwIRYzbQqUXcKz
30.05.2011 17:16
OflNSA , [url=http://ochbvlytdxyn.com/]ochbvlytdxyn[/url], [link=http://vxfqpuorbobm.com/]vxfqpuorbobm[/link], http://hbeytimlhqre.com/
цитирай
18. анонимен - dCFJgdirzc
30.05.2011 19:12
iq3sHm , [url=http://kswjurjjcvsp.com/]kswjurjjcvsp[/url], [link=http://cljbcykpycpn.com/]cljbcykpycpn[/link], http://rkyaytitrnib.com/
цитирай
19. анонимен - EOClQcMj
30.05.2011 19:16
6JPAXl , [url=http://daycpmagkbdz.com/]daycpmagkbdz[/url], [link=http://lwxpkxxiupoh.com/]lwxpkxxiupoh[/link], http://ptujbrfghjfo.com/
цитирай
20. анонимен - IcpbTkEeBlPX
30.05.2011 19:41
YvpoF7 , [url=http://fqdowevdyqpm.com/]fqdowevdyqpm[/url], [link=http://xitahkwgyjbl.com/]xitahkwgyjbl[/link], http://otkgtyiadhbi.com/
цитирай
21. анонимен - YAUfbtaJR
30.05.2011 20:01
JaR3fW , [url=http://rlctlcovebjs.com/]rlctlcovebjs[/url], [link=http://czcclkrxcwfq.com/]czcclkrxcwfq[/link], http://hfxsglzdqbro.com/
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031