На моя голям приятел и колега Минчо

Ако Вазов беше жив, колко ли злъч щеше да излее по адрес на днешните чорбаджии, облечени в скъпи костюми? Ако Щастливеца още дишаше, дали не би задраскал онова прословуто: “Опознай Родината, за да я обикнеш”? Как да възлюбим рехавия откъм честни души разграден обор, в който всеки новопоявил се вълк може да открадне която и да е невинна овца? Лошият вълк се гаври с чифтокопитните, дрогира ги, бие ги, стриже ги безмилостно, накрая иска откуп за това, което е останало от тях. Не стига това, ами и стопаните, наметнали скромните ямурлуци на Prada, Roberto Cavalli, Dolce & Gabanna, плюят в болната уста на историята. Същите те са тези, които правят политиката със сила. Силата на плюнката.

“Светец го зовяха”

Дякона е най-светлият образ в историята на България. Но как му се отблагодаряваме за това, което стори Той? Как почитаме паметта му? Купуваме му най-скъпите цветя за всеки 19-ти февруари, израз на нашата народна любов. Акт, диктуван от евтината куртоазия на фалшивия българин. Тук виждаме задължението на свръхбогатия пред съвестта, която му напомня, че е жив и диша свободно, защото преди еди-колко си години някой някъде за нещо е бил обесен. Господа чиновници, управници, дългогодишни политици, за Вас бе обесен Левски, за Вашата свобода се бореше той през целия си живот. Не за вашите цветя. Не за вашите пари. Не за вашите луксозни офиси. А за възможността да си ги позволите. Благодарение на хората като Него се возите в скъпите си коли. Благодарение на Него Ви е позволено да се наричате българи. Макар и да не го правите. Макар и да не го искате. Името на Левски се споменава също покрай 3-ти март. През останалото време мълчим, сякаш демокрацията е отрязала езика ни. Тежка секира е тя – така ни удари по празните глави, че забравихме за героите на България.

В днешни времена по-право е да се наречем “роби”. Толкова сме малки и толкова сме безволеви, че трябва да ни е срам! Оковани сме от ръждивите вериги на илюзорната свобода и сме вързани мисловно от собствената си глупост. Вчера в медиите излезе материал, в който се казва как Конака (зад Военния клуб), в който е лежал Апостола, се е превърнал в мръсна дупка, в склад на непотребности. Вместо да показват уважение, случайните минувачи гасят фасовете си от външната страна. Горим страниците на историята от глупост! Едните цигари ни останаха. И кръчмите. Ако не на свободата, то поне на тях да се нарадваме!

Всички се гордеем с Левски, но не всеки е готов да продължи делото му.Предразсъдъците ни пречат, свободата я разбрахме криво, а управниците ни са същите като нас.Ново Възраждане на болната ни нация е нужно, но от кого..И все пак аз вярвам на младите хора у нас, необременени от миналото и с хъс за промяна;промяна не на страната ни, а на собственото Аз.

Боже, вече не мислех, че ще срещна хора които ценят историята Българска. Скоро четох някъде из този блог части от книга за Индже войвода. Също и линк от който да си изтегля книжката. Честно, останах изумен какви неща са скрити от историята ни.

Историята, такава каквато не е на парада, а в книгите от онези времена не мисля, че ни дава много поводи за гордост... Това казано само между нас...

Има ли друг народ, който да празнува годишнина от обесване?

Не зная, на такъв ден то не е празнуване, а отдаване на почит ...